Касае всички със сметки в лева и евро и пари под дюшека: Обявиха срок за обръщането им
След приемане на еврото ще има интервал в границите на 1 месец, в които левове и евро ще се употребяват редом у нас, след което в рамките на 6 месеца левовете ще могат да се обменят без такси в банки и Български пощи.
Количеството евробанкноти, които ще са нужни за паричното обращение в България след влизане на страната в еврозоната, възлиза на 520 тона, което се равнява на 25 тира, а количеството евромонети доближава 3600 тона или 181 тира.
Това уточни основният касиер на Българската национална банка (БНБ) Стефан Цветков по време на самодейността Седмица на еврото и Десета годишна парична и икономическа научна конференция, която се организира в Университета за национално и международно стопанство (УНСС). Форумът е подсилен от редица институции, измежду които Българска народна банка, Министерство на финансите, Асоциацията на банките в България и други, съобщи Българска телеграфна агенция.
По думите на Цветков, който показа калкулации на Българска народна банка, българските банкноти, които ще бъдат изтеглени от паричното обращение за сметка на новите евробанкноти, възлизат на 642 тона или 32 тира, които в случай че бъдат подредени един зад различен, биха достигали дължината на 5 футболни стадиони. За евакуиране на българските монети от орбащение пък ще са нужни 378 тира, които биха образували колона с дължина 6,8 километра.
" Емисионната банка има задължението да емитира банкноти, да ги съхранява, да ги обработва, само че и да ги изважда от обращение и да ги унищожава. Няма друга институция в страната, която да има правото и да емитира и да унищожава банкноти ", сподели Цветков, акцентирайки каква обемна работа стои пред Българска народна банка в подтекста на влизането в еврозоната.
Цветков уточни, че броят на българските банкноти в обращение възлиза на 604 млн. с обща стойност 29,7 милиарда лв., а българските разменни монети доближават 3,3 милиарда броя с обща стойност 615 млн. лв..
Главният касиер на Българска народна банка представи визията на българските евроменти, на чиято национална страна е изобразен Мадарския конник (монетите от 1 до 50 евроцента), Св. Иван Рилски (монетата от 1 евро) и Паисий Хилендарски (монетата от 2 евро).
" Използвахме нашата традиция от левовете, с цел да ги изобразим на евромонетите ", сподели Цветков, добавяйки, че монетите показват нашата хилядолетна история, която няма аналог измежду останалите европейски страни.
По думите на Цветков, евробанкнотите и монетите ще се съхраняват в поделения в София, Плевен, Варна, Пловдив и Бургас.
Той означи, че Българска народна банка ще може да продължи с издаването на възпоменателни монети, като това ще става посредством националната страна на евромонетата от 2 евро. По този метод българските възпоменателни монети, отбелязващи основни събития от българската история, ще бъдат издадени в границите на цялата еврозона. БНБ ще може да издава и така наречен колекционерски монети, които обаче за разлика от възпоменателните, ще могат да бъдат употребявани за разплащане единствено в границите на България.
Цветков напомни, че след приемане на еврото ще има интервал в границите на 1 месец, в които левове и евро ще се употребяват редом у нас, след което в рамките на 6 месеца левовете ще могат да се обменят без такси в банки и Български пощи.
" България има явен път към присъединение ", сподели Цветков, акцентирайки, че съгласно него България би трябвало да се причисли към еврозоната, защото преимуществата са доста повече, в сравнение с негативните страни.
В рамките на полемиката Димитър Шумаров, заместител основен изпълнителен шеф, основен финансов шеф и член на УС на " Пощенска банка ", изрази мнение, че България би трябвало да се причисли към еврозоната.
" Влизането в еврозоната за нас е непоклатимост и сигурност ", означи той, акцентирайки, че съгласно него реалистичната дата за присъединение е 1 януари 2026 година.
" Влезем ли в еврозоната ние се дефинираме вечно като част от Европа, а ние сме част от Европа. Ако погледнете евробанкнотите, там написа на кирилица поради нас. За първи път страна от Европейски Съюз получава правото на гърба на монетите да има християнски кръст – това също е нещо, което ние сме постигнали по пътя към приобщаване към европейските страни ", сподели Шумаров.
По думите му, един път влезнали в еврозоната полемиката за геополитическа ориентировка на България завършва в деня на взимане на решението.
В рамките на събитието Любомир Каримански, откривател към Института за стопанска система и политики към УНСС, също изрази поддръжка за присъединението на страната към еврозоната. Експертът изнесе лекция по отношение на желанията на Европейската централна банка да емитира цифрово евро.
По думите му, намаляването на броя на евробанкнотите е рискова наклонност за ЕЦБ, защото това значи, че тази стойност се влива в други валути или цифрови активи, които са в частни ръце. Създаването на цифрово евро ще подсигурява ролята на еврото като парична котва и може да поправи една от грешките на Европейския съюз – това, че не е съумял да откри лична платежна система.
Количеството евробанкноти, които ще са нужни за паричното обращение в България след влизане на страната в еврозоната, възлиза на 520 тона, което се равнява на 25 тира, а количеството евромонети доближава 3600 тона или 181 тира.
Това уточни основният касиер на Българската национална банка (БНБ) Стефан Цветков по време на самодейността Седмица на еврото и Десета годишна парична и икономическа научна конференция, която се организира в Университета за национално и международно стопанство (УНСС). Форумът е подсилен от редица институции, измежду които Българска народна банка, Министерство на финансите, Асоциацията на банките в България и други, съобщи Българска телеграфна агенция.
По думите на Цветков, който показа калкулации на Българска народна банка, българските банкноти, които ще бъдат изтеглени от паричното обращение за сметка на новите евробанкноти, възлизат на 642 тона или 32 тира, които в случай че бъдат подредени един зад различен, биха достигали дължината на 5 футболни стадиони. За евакуиране на българските монети от орбащение пък ще са нужни 378 тира, които биха образували колона с дължина 6,8 километра.
" Емисионната банка има задължението да емитира банкноти, да ги съхранява, да ги обработва, само че и да ги изважда от обращение и да ги унищожава. Няма друга институция в страната, която да има правото и да емитира и да унищожава банкноти ", сподели Цветков, акцентирайки каква обемна работа стои пред Българска народна банка в подтекста на влизането в еврозоната.
Цветков уточни, че броят на българските банкноти в обращение възлиза на 604 млн. с обща стойност 29,7 милиарда лв., а българските разменни монети доближават 3,3 милиарда броя с обща стойност 615 млн. лв..
Главният касиер на Българска народна банка представи визията на българските евроменти, на чиято национална страна е изобразен Мадарския конник (монетите от 1 до 50 евроцента), Св. Иван Рилски (монетата от 1 евро) и Паисий Хилендарски (монетата от 2 евро).
" Използвахме нашата традиция от левовете, с цел да ги изобразим на евромонетите ", сподели Цветков, добавяйки, че монетите показват нашата хилядолетна история, която няма аналог измежду останалите европейски страни.
По думите на Цветков, евробанкнотите и монетите ще се съхраняват в поделения в София, Плевен, Варна, Пловдив и Бургас.
Той означи, че Българска народна банка ще може да продължи с издаването на възпоменателни монети, като това ще става посредством националната страна на евромонетата от 2 евро. По този метод българските възпоменателни монети, отбелязващи основни събития от българската история, ще бъдат издадени в границите на цялата еврозона. БНБ ще може да издава и така наречен колекционерски монети, които обаче за разлика от възпоменателните, ще могат да бъдат употребявани за разплащане единствено в границите на България.
Цветков напомни, че след приемане на еврото ще има интервал в границите на 1 месец, в които левове и евро ще се употребяват редом у нас, след което в рамките на 6 месеца левовете ще могат да се обменят без такси в банки и Български пощи.
" България има явен път към присъединение ", сподели Цветков, акцентирайки, че съгласно него България би трябвало да се причисли към еврозоната, защото преимуществата са доста повече, в сравнение с негативните страни.
В рамките на полемиката Димитър Шумаров, заместител основен изпълнителен шеф, основен финансов шеф и член на УС на " Пощенска банка ", изрази мнение, че България би трябвало да се причисли към еврозоната.
" Влизането в еврозоната за нас е непоклатимост и сигурност ", означи той, акцентирайки, че съгласно него реалистичната дата за присъединение е 1 януари 2026 година.
" Влезем ли в еврозоната ние се дефинираме вечно като част от Европа, а ние сме част от Европа. Ако погледнете евробанкнотите, там написа на кирилица поради нас. За първи път страна от Европейски Съюз получава правото на гърба на монетите да има християнски кръст – това също е нещо, което ние сме постигнали по пътя към приобщаване към европейските страни ", сподели Шумаров.
По думите му, един път влезнали в еврозоната полемиката за геополитическа ориентировка на България завършва в деня на взимане на решението.
В рамките на събитието Любомир Каримански, откривател към Института за стопанска система и политики към УНСС, също изрази поддръжка за присъединението на страната към еврозоната. Експертът изнесе лекция по отношение на желанията на Европейската централна банка да емитира цифрово евро.
По думите му, намаляването на броя на евробанкнотите е рискова наклонност за ЕЦБ, защото това значи, че тази стойност се влива в други валути или цифрови активи, които са в частни ръце. Създаването на цифрово евро ще подсигурява ролята на еврото като парична котва и може да поправи една от грешките на Европейския съюз – това, че не е съумял да откри лична платежна система.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ